История на бръснарството.

Кратка история на бръснарството

Докато хората правят бръсначи, ще има и бръснари. Бръснарският занаят има дълга история: самобръсначки са намерени сред реликви на Бронзовата епоха (около 3500 Пр.н.е.) в Египет. Първите бръснарски услуги са извършвани от египтяни през 5000 г. пр.н.е. с инструменти, направени от черупки от стриди или заточен кремък. В древната египетска култура бръснарите са били високо уважавани персони. Свещениците и хората на медицината са най-ранните регистрирани примери за бръснари. В допълнение, изкуството на бръснарството играе значителна роля на всички континентите. Маите, ацтеките, ирокезите, викингите и монголските цивилизации са използвали изкуството за бръснене като начин за разграничаване ролите в обществото и военното време.

От 1200г.

Доминирането на църквата сред обществото през Средновековието, освен че спира всички останали сфери на живота, се е отразява и на хирургията като базисна медицинска дисциплина. Освен това в този период действа и забраната за провеждането на аутопсии на трупове, която нанася вреди не само на развитието на хирургията, но и на анатомията. Като основание за налагането на това ограничение през 1215 г. е посочено, че християнската църква намира за “отвратително проливането на кръв”.

Така оперативните манипулации получават статут на “отлъчени” от медицината и започват да се практикуват от т.нар. бръснар-хирурзи. Тези хора имат правото да подстригват, бръснат и прилагат медицинско кръвопускане. Дори и след 300 години, известният съдебен лекар Томас Викър, автор на първия учебник “Анатомия на човешкото тяло”, членува в сдружението на бръснар-хирурзите, а не към преподавателите в Кралския колеж по медицина.

Бръснарски училища

През 1893 г. А. Б. Молер от Чикаго създава училище за бръснари. Това е първата по рода си институция в света и нейният успех бил очевиден от самото основаване. В началото в бръснарските училища се преподавало само практическата работа по бръснене, подстригване, процедури за лице и т.н., тъй като нито обществеността, нито професията били готови да приемат научни процедури за коса, кожа и скалп. Едва през 1920 г. са положени много усилия за професионализиране на работата.

Обучението за бръснар се постига по различни начини по целия свят.

Много държави изискват лиценз за бръснар, за да практикуват бръснарството професионално. Тъй като всяка държава има различни минимуми за учебни часове, продължителността и цената на програмата могат да варират. Някои училища включват обучение и учебници, докато други не.

Повечето държави изискват същия брой часове за обучение за бръснари, както и за козметолозите. Броят на необходимите часове варира от 800 до 2000 учебни часа, в зависимост от изискванията на държавата за лицензиране. Повечето програми могат да бъдат завършени за 15 месеца или по-малко.

Училищната програма за бръснарство се състои от подстригване, боядисване и оформяне на мъжка коса и къса женска коса. Химични процеси като избелване, боядисване, изсветляване и отпускане на косата също могат да бъдат преподавани. Всички козметологични дисциплини се учат на най-добрите практики за безопасност и хигиена. Студентите по бръснарство могат да очакват да научат някои елементи от анатомията, физиологията, бактериологията и някои малки елементи от фармакологията. Освен това се преподават техники за коса на лицето, включително традиционни и модерни бръснения. Обикновено бръснарските програми засягат масажа на скалпа и процедурите. Усъвършенстваното обучение за бръснар може да включва персонализирани дизайни за бръснене. В училищата по бръснарство по-често, отколкото в други козметологични дисциплини, студентите могат да получат образование за бизнес и етика, тъй като предприемачеството е особено разпространено в бръснарската търговия, като много професионалисти избират да отворят свои бръснарници. Всички умения, усвоени в училище по бръснарство, включват писмен и практически изпит.

Златната ера на бръснарството

Счита се, че периода между 80-те години на 19 век до 40-те години на 20 век са златните години на бръснарството. Посещението на бръснарницата бива седмичен, а понякога и ежедневен навик.

По време на тази златна ера бръснарниците са популярни и класни места – бръснарските столове са изработени от дъб и орех и са оборудвани с фина кожена тапицерия. Всичко, от инструментите за бръснене до рекламните табели, са изработени и подбрани професионално. Най-добрите бръснарски салони дори имат кристални полилеи, които висят тежко от тавана.

Въпреки това ниво на лукс, бръснарниците са с домашен и приветлив дух. Мирисът на череша, зимни зеленчуци, ябълка и тютюнев дим се смесва с аромата на продукт за коса, масла и прах за шия. Тези аромати се всмукват в дървото и във всяка част на бръснарницата. В момента, в който човек влезе вътре, той бива обгърнат от топлото и приветливо отношение. Веднага успява да се отпусне и веднага щом горещата пяна удари лицето му, той се чувства като у дома си.

Бръснарството в 21 век

Малко позабравено бръснарството отново започва да придобива популярност в началото на второто десетилетие на 21 век. Към днешна дата самата процедура се различава от техниките за бръснене в миналото. Разбира се, много бръснари се основават на методи, използвани и преди, но усъвършенствани и в крак със съвременните тенденции. 

Днес клиентите имат много по-високи изисквания и Бръснарят трябва да отговаря на всяко едно от тях. Освен мъжко подстригване, са нужни умения за подстригване и оформяне на брада и мустаци, стайлинг и боядисване. Някои от сегашните бръснарници предлагат и типичните за жените процедури – маникюр, педикюр, дамско подстригване и прическа. Други пък, са само и единствено за силния пол и в някои отношения доста приличат на тези от миналото като поднасят на своите клиенти различни забавления: разнообразни игри, нещо за четене, хубава музика, чаша хубаво питие и приятна компания за раздумки. Така времето в бръснарския салон се превръща в един своеобразен мъжки празник.