История на брадата

В днешно време, където и да погледнете, ерата на гладко избръснатите мъже сякаш е приключила. Новата мода на “брадясалите мъже” завладя света – от Бруклин, Ню Йорк, до Мелбърн, Австралия. През последните няколко тримесечия Proctor & Gamble са загубили средно 12 % от приходите си, за което до голяма степен обвиняват липсата на бръснещи се мъже.

Откъде се появиха всички тези бради? Брадите съществуват още от зората на човечеството, като се възприемат като символ на мъжественост, сила и богатство, както и на срам и безчестие.

Учените смятат, че праисторическите хора са си пускали брада като механизъм за оцеляване, за да се стоплят, за да се предпазят от удари в лицето по време на бой и като форма на сплашване, тъй като е подчертавала челюстта.

В периода 3000-1580 г. пр.н.е. високопоставените древни египтяни, като фараоните, са си пускали брада на брадичката, като дори са приемали фалшива метална брада отгоре в знак на суверенитет. В Древна Гърция брадата е била признак на чест. Също така е било учтив обичай да докоснеш брадата на човека, с когото говориш. Древните гърци са полагали старателни грижи и внимание за брадите си, като са ги намазвали с масло и са ги обличали ежедневно и са използвали инструменти като клещи, за да създават сложни къдрици в брадите си. Брадата без мустаци е била популярен стил през този период, но пълната брада все още е била най-разпространеният стил по онова време.

В началото на Римската империя брадите са били често срещана гледка. Първият бръснар е бил в Рим около 299 г. пр.н.е. и въвежда изкуството на бръсненето. В резултат на това гладко избръснатото лице се превръща в символ на това, че си римлянин.

Около 340 г. пр.н.е. Александър Велики налага правилото, че цялата му армия трябва да бъде обръсната. Това се прави, за да се попречи на вражеските войници да се хванат за брадите, което дава на армията на Александър предимство по време на битка.

През Средновековието брадата отново е в центъра на вниманието, като кралете и рицарите си пускат брада, за да покажат своята мъжественост и чест, подобно на древногръцките си колеги. Докосването на чужда брада било сериозно нарушение и в резултат на това можело да бъдете предизвикани на дуел за решаване на въпроса.

През 16-и век стават популярни нови стилове бради, като брада с лопатка, квадратно подстригана брада и брада с вилица. През XVII в. брадите излизат от мода и държави като Русия въвеждат данъци върху брадите, за да ги обезкуражат.

В средата на XIX в. брадите отново се възраждат, водени от висшата класа и влиятелните лидери от този период. В колониална Австралия също е имало много брадати хора, като вероятно най-известният от тях е Нед Кели, бушмен. В САЩ брадите стават популярни, когато е избран Линкълн, който е първият президент с брада. През следващите 50 години всички президенти след Линкълн, с изключение на двама, са имали бради или някаква форма на лицево окосмяване.

През 20-и век популярността на брадите намалява. В разгара на Голямата депресия и въвеждането на самобръсначката Gillette и масовото рекламиране на новия “чисто обръснат стил” много малко мъже си пускат бради. Тези, които си отглеждаха, често биват бедни или бездомни мъже, чиито бради били неглижирани и мръсни (асоциация, която имаме и в момента). През 60-те и 70-те години брадата се завръща отново, този път чрез хипитата и ветераните от Виетнам. През този период поддръжката и оформянето на брадата не са били много популярни поради забравата на традиционните методи за оформяне на брадата в началото на 1900-те години. През 80-те и 90-те години на ХХ век чистото бръснене отново убива брадата.

Културата на бръснарството е в подем. Възраждането на мъжкото обгрижване и продуктите за мъжко обгрижване допринасят за създаването на съвременната култура на брадата, която виждаме днес. Традиционни мъже, бизнесмени, политици и хипстъри се радват на добре поддържани бради. Ако историята е нещо, което може да се каже, брадата е тук, за да остане, поне за известно време.